четвъртък, 18 август 2011 г.

Mастните киселини Омега 3-6-9

Намаляване на холестерола
Понижаване на кръвното налягане
Срещу атеросклероза
Намаляване на мазнините
Здраве за сърдечно-съдовата система
За усвояването на мастно разтворими витамини
За производство на хормони

Mастни киселини са функционалната част в състава на мазнините. Някои мастни киселини са така сложни, че човешкото тяло може да ги синтезира само от малка група подобни и то в ограничени количества. Приемът на полезни мастни киселини е задължителен, ако искате да имате крепко здраве.
  Противно на общите разбирания, хранителен режим, който цели изгаряне на излишните мазнини, не трябва да бъде напълно лишен от мазнини. Може да ограничите напълно приема на наситени мазнини (от сирене, масло, свинско месо), но задължително трябва да си набавяте необходимите за тялото ненаситени мазнини (есенциални мастни киселини). Те са не само необходими за абсорбцията на мастно разтворимите витамини, но имат важна роля при производството на хормони и клетъчни компоненти. Човешкото тяло може да произведе повечето мазнини от другите хранителни съставки (въглехидрати, протеини и мазнини), но има два типа мазнини, които не могат да бъдат произведени от тялото и трябва да се приемат чрез храната - това са Омега-3 и Омега-6 мастни киселини. Мастни киселини Омега3-6-9 (Omega 3-6-9) подобряват действието на инсулина, увеличават употребата на кислород, откъдето следва по-голям аеробен капацитет и по-голямо изгаряне на мазнини. Пълното отсъствието на мастни киселини омега 3-6-9 (Omega 3-6-9) от вашето меню може да доведе до сериозни разстройства в човешкия организъм - като намалени нива на някои хормони (тестостерон, адреналин, кортизон и др.), както и до повишено ниво на холестерол в кръвта.

сряда, 17 август 2011 г.

Излизане от ААС-цикъл (PCT)

Преди да сте влезнете някъде е добре да знаете как ще излезете. Със стероидите нещата стоят по абсолютно същия начин - преди да ги вземем трябва да знаем какво ще правим след приключването им, защото всеки може да нараства с тях, но малко хора запазват резултатите и след приема им.

При излизане от ААС-цикъл пред атлета се поставя следните задачи: 

1). Възстановяване възможно най-бързо на собственото производство на Тестостерон и възстановяване работата на рефлекторната дъга „Хипоталамус (прозв.ЛХРХ)->Хипофиза (произв.ЛХ)->Тестиси (произв. Тестостерон)”! 
2). Запазване на максимално възможното от натрупаната маса и сила! Както знаем ААС оказват силен антикатаболен ефект! По време на техния прием стероидните молекули блокират рецепторите на клетките за кортизола, благодарение на което изработения кортизол не може да се свърже с клетките и остава в неактивно с-е. Тялото реагира на това като увеличава броя на кортизолните рецептори за да могат все пак, намиращите се в голямо количество кортизолни молекули, да свършат своята биологична задача. Това не е опасно, докато атлета взема стероиди постоянно. Но в момента, в който се спрат ААС кортизолните рецептори остават свободни, а сега те са и в по-голямо количество... 
А Кортизола носи една единствена информация в клетката – „Разпад на аминокиселините” със следващото им постъпване в кръвта и превръщането им в глюкоза. 

РЕШЕНИЕ НА ЗАДАЧА НОМЕР 1 
Като директен (и основен източник) на тестостерон в организма ние трябва ПЪРВО да съсредоточим вниманието си върху тестисите! 

Сложните ефири на Тесто (Сустанон, Омнадрен, Тестенат, Тесто-ципионат...) и Нандролон Деканоат (Дека, Ретаболил) дори и при дози 100мг/седм значително поддтискат производството на собствения Тесто, така че използването на тези препарати в ниски дози няма смисъл – и подтискат нивото на Тесто и ще бъдат постигнати крайно незадоволителни резултати от такъв курс! 

Практически няма разлика м/у използването на 3-седмични и 8-седмични ААС-цикли: възстановяването продължава еднакво дълго! М/у 8 и 12-седмични цикли възстановяването е по-трудно, но пак без особенни проблеми – за няколко седмици се нормализира. При цикли над 12 седмици вече могат да създадат проблеми с възстановяването. 

Тъй като за 1 ден след спирането на стероидите тялото не може да възстанови собственото производство атлета изпада в критичната фаза на прехода. 

Тестисите получават заповед за увеличаване производството на Тесто от Хипофизата, която отделя Лутеинизиращ хормон. Препарат, който има същият ефект като ЛХ е Прегнила. 

PREGNYL(HCG) 

Необичайна е формата под която се пуска Прегнила. Действащото в-во „Хориогонадотропин” преставлява бяла прахообразна, замразено-изсушена субстанция, която най-често е пресована. Във всяка опаковка на една ампула Хориогонадотропин има и една ампула инжекционен р-р, който представлява изотоничен р-р на натриев хлорид. Винаги тази течност се излива в ампулата с прахообразната субстанция. Така получената смес се вкарва вътремускулно. Ако не се вкара цялото количество, остатъка се съхранява в хладилник. Несмесените препарати не е нужно да се съхраняват и те в хладилник, а при стайна температура. 

Когато се приеме в края на ААС-цикъла Прегнилът помага да се върнат тестисите в тяхното първоначално положение, включително и на големина. 
По време на дълъг цикъл (над 10 седмици) атлетите в средата му провеждат курс от 2-3 седмици с Прегнил за да предотвратят атрофията на тестисите и да не остават дълго време без работа. Забелязано е, че точно по това време атлетите достигат своите най-добри резултати на маса и сила повреме на цикъла! Това се обяснява от една страна атлета има високо ниво на собствен Тесто, а от друга страна има и високо ниво на стероиди в кръвта. 
И сега нещо много важно, което не забелязах никога досега да го споменава някой във форума като препоръчва използването на Прегнил за излизане от стероиден цикъл! Както казва американският лекар д-р Мауро Ди Паскуале в книгата си „Употребата на лекарствени средства в аматьорския спорт”: Атлетите използват Прегнил за смекчаване на негативните последици,които се появяват след спирането на приема на стероиди, приемани дълго време. Тези атлети смятат, че употребата на Прегнил може да им помогне по-бързо да възстановят собственото производство на Тесто в тестисите и да го доведе пак до нормалното ниво. Но това мнение е все пак погрешно! Въпреки, че Прегнила стимулира производството на собствен Тесто, той не въздейства на рефлекторната дъга „Хипоталамус-Хипофиза-Тестиси” и не води до нейното възстановяване! След прием на стероиди Хипоталамуса и Хипофизата се намират в подтиснато състояние и продължават да бъдат в това състояние и след приема на Прегнил, защото получния собствен Тесто вследствие на вкарания отвън Прегнила (тоест лъже-лутеинизиращ хормон ЛХ) подтиска производството на собствения ЛХ!!! И така веднага след спирането на приема на Прегнил атета е принуден пак да мине през катаболната фаза. Приема на Прегнил просто само отсрочва настъпването й! Затова опитните атлети често комбинират и приемат Клостилбегит или Кленбутерол веднага след терапията с Прегнил или пък веднага започват нов ААС-цикъл!” 

Прегнилът има още едно качество, на което трябва да се обърне особенно внимание – препаратът има двуфазно действие! 
Американският лекар, д-р Уилям Н. Тейлор пише в своята книга „Анаболните стероиди и атлетите”: „Независимо от дозата действието на Прегнила се изразява в 2 фази по отношение на повишаване количеството на плазмения Тесто даже след една единствена инжекция! Първият пик на този подем започва 2 часа след поставянето на инжекцията, а втория – следва след 48-96 часа. По това време средното ниво на плазмотестостерона се увеличава.” 
В същата книга пише още: „Падро и колеги в 1980 са установили, че при дозировка от 1500МЕ нивото на плазменния Тесто се увеличава с 250-300% (2,5-3 пъти), а при дозировка от 5000МЕ той се увеличава в сравнение със стартовото ниво 300-600% (3-6 пъти)!” 
Ако се вземат под внимание тези наблюдения и се свържат с опита на атлетите може да се стигне до заключението, че атлета е дъжен да си инжектира една ампула на всеки 5 дни. Продължителността на курса трябва да е само няколко седмици. Смятаме, че използването на Прегнил повече от 3 седмици е лишено от какъвто и да е смисъл. 

Важно е да не се злоупотребява с Прегнила! Ако се приема твърде дълго или в твърде големи дози ЛХ-рецепторите в клетките на тестисите могат да загубят чувствителността си към Прегнила! Д-р Уилям Н. Тейлор в своята книга казва, че: „Високите и продължителни дози Прегнил водят до изчезването на ЛХ-рецепторите в клетките на тетисите, което може да доведе до тяхната нечувствителност към Прегнила и което е по-лошо – към собствения ЛХ изобщо!!!” 
По време на терапията с Прегнил настъпват същите отрицателни ефекти,както и при терапията с Тесто! С повишаването на собствения Тесто се увеличава и Естрогена, в резултат на което може да се получи гинекомастия. Във високи дози може да предизвика и акне вулгарис, а също и задържане на вода и соли. Затова гледащите напред атлети го комбинират с антиестрогени. Атлетите споменават още и за повишена честота на ерекциите и повишено сексуално желание. 

CLOSTILBEGYT 

Клостилбегита не може да предотврати намаляването на производството на Тесто по време на цикъл! Използването му трябва да започне, когато нивото на ААС в кръвта стане достатъчно ниско за да е възможно започването на възстановяването на производството. Това е приблизително 2 седмици след последното въвеждане на дългодействащи ефири на Тесто, приемани в разумни дози от порядъка на 500-1000мг/седм. 

Използването на К започва с 100мг на ден в първата седмица (2Х50мг) за да се получи бързо насищане в кръвта, а след това да се поддържа в доза 50мг (1 тбл.) на ден. Терапията се прави дотогава, докато лекуващият се не се увери, че нивото на собствения му Тесто не се е върнал в норма и не се е възстановил нормалния обем на тестисите. В болшинството в случаите за това са необходими 2-3 седмици. Но има и изключения – в такъв случай К може да се използва и 6 седмици като след това се спира и се правят изследвания на нивото на Тесто. 
В болшинството от случаите нормализира нивото на Тесто и на сперматогенезата за 10-14 дена. 

Най-добри резултати се постигат, когато се използва непосредствено след терапията с Прегнил. Разликата м/у двата препарата е, че Клостилбегита за разлика от Прегнила оказва влияние директно в/у Хипоталамуса в резултат, на което задейства цялата рефлекторна дъга на производството на Тесто! Докато Прегнила въздейства само на половите клетки в тестисите и не задейства рефлекторната дъга!Тъи като Прегнила само за няколко часа след приема увеличава производството на Тесто, то много атлети първо приемат него, а след това Клостилбегита. 
От книгата „Допинг” на Бригита Берендонк става ясно, че в Източна Германия още през 70-те години щангистите са използвали Клостилбегит за да повишават нивата на своя Тесто. Скоро след това е започнало неговото използване и в леката атлетика. През 1982г е забелязано, че въпреки повишеното ниво на Тесто препаратът не се улавя на допинг-тестовете. 
Страничните ефекти при разумни дози са много редки дори и при дълга употреба. 
Приема се след ядене с малко течност. 

РЕШЕНИЕ НА ЗАДАЧА НОМЕР 2 - Как да намалим нивото на Кортизола до нормалното? 

1). Важното е атлета предварително да е определил кога точно ще излезе от курса и да си е осигурил всички небходими поддържащи препарати. 
2). Намаляйте дозите бавно и равномерно; оралните стероиди, както и бързите инжекционни ефири се спират постепенно за 2 седмици след спирането на бавнодействащите инжекционни стероиди; никога не спирайте всички стероиди едновременно. Рязкото намаляване на Тесто в кръвта, съчетано с освобождаването на кортизолните рецептори, ви хвърля направо в катаболната яма! 
3). Ако атлетите все още не вземат антиестрогени, то те са длъжни да започнат да ги приемат от последната седмица на цикъла и да продължат още 3 седмици след него. Много добра комбинация е 20мг Тамоксифен с 25мг Провирон ежедневно. Полезен ефект оказва и андрогенното д-е на Провирона, което спомага за нормализиране на андрогенно-кортизолното съотношение. 
4). Ако на атлета не се е удало да избегне катаболното въздействие може да използва Кленбутерол (блокира рецепторите на Кортизола), Ефедрин (по-слаб ефект) и Ориметан. Вкарването на Растежен хормон или добавки, които го стимулират имат малко смисъл, тъй като той няма силно изразен антикатаболен х-р. Така че забравете за Орнитин и Аргинин! 
5). Приспособете храненето си към ситуацията – обмяната на в-вата отново се нормализира. Това означава, че атлета трябва постепенно да намали количеството калории. Но количеството на белтъчините трябва да остане високо – най-малко 2г/кг тегло. 
6). Съкратете обема на тренировките. Ограничете се с базовите упражнения, трениране на мускулна група веднъж седмично и се опитайте да съхраните силата си! Трениране не повече от 4 пъти седмично по 60-75 мин. 

ИЗЛИЗАНЕ ОТ СТЕРОИДЕН ЦИКЪЛ (на базата на всичко казано) 

ПОЛЕЗНО ДА СЕ ЗНАЕ 

Намаляването на собственото производство и особенно степента на това намаляване зависи от продължителността на ААС-цикъла и най-вече от дозите. Колкото е по-андрогенен даден стероид, толкова е по-силен неговия затормозяващ ефект! На първо място са различните варианти на Тестостерона, Оксиметолона и Метандиенона. При „Метан”-а например, изследванията са показали, че даже и „консервативната” доза от 20мг/ден вземана за 10 дена намалява собствената продукция с 30-40%! 
При по-умерените (Дека, Примоболан, Винстрол) възможното снижение е не само по-малко, но и по-бавно и по-плавно.
Смята се, че възстановяването на тестостерона след цикъл ще е по-бързо, ако нивото на естрогена по време на цикъла е било държано ниско (не е още научно доказано). 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 

Нарастване с помощта на стероидите – това го могат повечето, но задържане на резултатите – това го могат само единици! Правилно проведеното излизане съчетано с осмисления период на почивка м/у два цикъла спомаг да се запази достигнатото и да се създаде база за по-нататъшния прогрес през следващото използване на стероидните препарати!

Трикове да направите инжекциите по-безболезнени

  1. Затоплете ампулата преди да инжектирате. 
  2. Вземете "Ибопрофен" 1 час преди инжекцията. 
  3. След като инжектирате, затоплете мястото. 
  4. ВИНАГИ използвайте нова игла. 
  5. Инжектирайте бавно, 1 кубик за 40-50 сек. 
  6. Дръжте спринцовката здраво, без да правите излишни движения.

Петнадесет неща, който трябва да знаем преди да започнем стероиден цикъл!

  1.  Никога не започвайте цикъл, без да сте проучили как действат, страничните ефекти и тяхното предотвратяване на веществата които ще използвате. 
  2. Никога не започвайте цикъл, без да имате закупено всичко необходимо, вклучително и всичко което ще ви трябва за терапията след цикъла. 
  3. Никога не започвайте цикъл, без да сте го написали на хартия и отбелязали кога ще приемате вашите дневни или седмични дози. 
  4. Никога не започвайте цикъл, без да сте набавили необходимата екипировка - спринцовки, игли, стерилни препарати. 
  5. Никога не започвайте цикъл, ако знаете че няма да можете да го довършите. 
  6. Никога не започвайте цикъл, преди да си направите график на вашия тренировъчен и хранителен режим. 
  7. Никога не започвайте цикъл, ако си мислите че суплиментите няма да са ви нужни. 
  8. Никога не започвайте цикъл, ако не сте в добра форма. 
  9. Никога не започвайте цикъл, ако не сте абсолютно сигурни че искате да го направите. 
  10. Никога не започвайте цикъл, ако ще злоупотребявате със стероидите. 
  11. Никога не започвайте цикъл, ако причината е че вашият приятел е казал че е "яко". 
  12. Никога не започвайте цикъл, ако си мислите че използвайки стероиди не е нужно да тренирате толкова тежко и да се храните. 
  13. Никога не започвайте цикъл, ако не сте готови да дадете 200% от себе си. 
  14. Никога не започвайте цикъл, ако не планувате да посещавате лекар, преди, повреме и след цикъла за да се уверите че сте в добро здравословно състояние. 
  15. Никога не се предавайте !!!
И четири важни правила, ако все пак решите да стартирате:

  • Тестостерона е най-лекия и безопасен стероид за мъжа! 
  • Цикъл без основа тестостерон не се прави! 
  • Първи цикъл е най-добре да е само с тестостерон - 350мг - 500мг! 
  • Правете си кръвни изследвания и поддържайте нормални параметри и един ден "ще излезете сухи от водата"!

вторник, 16 август 2011 г.

Белтъчини

  • Какво представляват белтъчините ?

  Белтъчините са основният градивен материал на човешкия организъм. Мускулната тъкан, вътрешните органи, костите, кожата и косата – всичко е изградено благодарение на белтъчините. Те изграждат ензимите, хормоните, антителата, като по този начин играят важна роля върху обмяната на веществата и имунната защита на организма. В този ред на мисли, е добре да споменем, че не ги ли поемате в достатъчни количества, не трябва да очаквате мускулен растеж.
  Преди да ги разгледаме по обстойно е добре да вметнем, че белтъчините също могат да бъдат източник на енергия - всеки грам белтъчини може да достави на организма 4 ккал (колкото и въглехидратите), но това не е правилно тъй като те имат имат за задача да изпълняват много по-важни функции в организма. Те са по-различни от другите основни макронутриенти тъй като организма може да ги превръща във въглехидрати и мазнини, но въглехидратите и мазнините не могат да се превръщат в белтъчини. Единствения начин за добавяне на белтъчни е чрез храната и/или хранителните добавки.Друг интересен факт е че за разлика от въглехидратите и мазнините тялото не натрупва запас от белтъчини (или ги изпозва, или ги разгражда за енергия или ги изхвърля). Това налага присъствието им във всяко хранене. В противен случай започва разграждането на собствените белтъци, а именно скелетната мускулатура. Белтъчините са изградени от 20 вида аминокиселини, свързани помежду си с пептидни връзки. Аминокиселините са карбоксилни киселини, които притежават и аминогрупа, въглероден и водороден атом. Тези 20 аминокиселини се подразделят на 2 групи : заменими аминокиселини (12 вида) и незаменими аминокиселини (8 вида).
Заменимите могат да се синтезират в организма от други аминокиселини или да бъдат заменени с други, докато незаменимите не могат. Те трябва да влизат в състава на ежедневната храна, тъй като недостигът им води до смущения в обмяната на веществата и развитието на организма. Белтъците приети чрез храната се разграждат до аминокиселини, които чрез кръвта е разнасят до всички тъкани и органи, където изпълняват своите функции.

  • Кои са основните източници на белтъчини ?

По принцип всяка храна съдържа някакво, макар и минимално, количество белтъчини. Нас ни интересуват обаче храните с високо белтъчно съдържание (около 15 - 20%). А те се разделят в няколко групи.
-мляко и млечни продукти, месо и месни произведения, яйца
-бобови зърнени растения, семена и ядки

  • Какви са основните функции на белтъчините ?:

  1. транспортни
  2. (хемоглобин, трансферин);
  3. опорни и покривни
  4. (колагени, еластини, кератини);
  5. двигателни
  6. (това са фибриларните - белтъци - миозин, актин, тропонин, тропомизин, парамизин, алфа- и бета-актини и М-белтък) общото им название е съкратителни белтъци, те взаимодействат с АТФ (главен анаеробен енергиен източник) свиват и разпускат мускулните влакна;
  7. защитни
  8. (антитела);
  9. рецепторни
  10. (антитела, хормони, токсини);
  11. регулаторна
  12. (Регулаторни белтъци - отговарят за нормалния растеж и диференциране на клетките);
  • Какви са видовете белтъчни източници ?

  Белтъчините се делят на прости и сложни. Простите се наричат протеини и техните молекули са изградени само от аминокиселини. Сложните белтъчини от своя страна се наричат протеиди и съдържат в молекулите си и други съединения. Нас ни интересуват само простите белтъчини. Затова оттук нататък приемаме че"Белтъчини" и "Протеини" означава едно и също нещо.

Голяма част от хранителните продукти съдържат повече или по-малко белтъчини. В някои от тях съдържанието е толкова нищожно, че не би следвало да се взима под внимание. В други -то е процентно преобладаващо. Всеки белтъчен източник също е уникален по своя аминокиселинен профил и скорост на усвояване, но основно се разделят на две групи: пълноценни и непълноценни белтъчини.
Пълноценни. Пълноценни се наричат тези белтъчини, които съдържат пълната гама от незаменими аминокиселини. Поринципно това са всички храни от животински произход – месо, риба, яйца, млечни продукти. Изключение прави соята и соевите продукти, която спокойно може да съперничи с аминокиселинния си профил срещу най-добрите животински източници. Но соята съдържа и доста мазнини и въглехидрати, така че приемът й е най-добре да става чрез соев протеин. Друг проблем на соята е завишаването на естрадиола, което при занимаващите се със спорт мъже не е приоритет.
Непълноценни. Аналогично, това са белтъчните източници, при които една или няколко незаменими аминокиселини липсват. Това налага комбинацията им с пълноценен източник или съчетаването помежду им за доставка на осемте незаменими аминокиселини. Например, в бобовите храни почти не се съдържа аминокиселината метионин, а в житните храни – лизин. В този ред на мисли вегетарианството е цяла наука, а не просто мода или прищявка. Всеки вегетарианец или решил да бъде такъв, би следвало сериозно да се запознае с различните хранителни комбинации, за да не се стигне до серионо увреждане на здравето. Все пак храните с по-високо белтъчно съдържание от тази категория са бобовите храни, ядки и семена, житни култури. В плодовете и зеленчуците почти няма белтъчини.

  • Как се усвояват белтъчините

Белтъчините се усвояват в стомаха и червата под действието на хормоните пепсин и трипсин. Попаднали в стомашно-чревния тракт, протеините се хидролизират до 20 аминокиселини, които се всмукват от стомаха и навлизат в кръвта - тя ги отнася до всички клетки на различните тъкани. Там те или участват в синтеза на специфични за организма белтъци, или тяхното разграждане продължава. Впрочем различните аминокиселини имат различна биологична стойност. Осем от тях са незаменими (това са основните аминокиселини, от които са изградени човешките белтъци), не могат да се синтезират от останалите и подобно на незаменимите мастни киселини е задължително да бъдат доставени с храната. Биологичната стойност на всеки белтък зависи от това, доколко той съдържа именно тези незаменими аминокиселини. Не съществува храна, при която незаменимите аминокиселини да са представени в оптималното им съотношение (с изключение на специално изготвените протеинови концентрати), поради което белтъчният порцион в менюто на атлета трябва да бъде съставен от подходящ избор (по количество и качество) на многобройни хранителни продукти. Точно това е механизмът, по който става усвояването им: Белтъчини >> Аминокиселини >> Нови белтъчини.
 Организмът ни не може да използва белтъчините, без да ги разгради на съставните им части. Може би ще питате защо? Ами заради различната им структура. Тя се определя от подреждането на аминокиселините в молекулите на белтъчините. Организмът ни има нужда от едно подреждане, а получава с храната друго. Затова "разрушава" поетите белтъчини до аминокиселини и после си ги подрежда "както той си знае". Ако се замислите, ще видите, че не е много сложно.
Именно затова аминокиселините - препарати са много търсени от бодибилдърите. При поемане на аминокиселини белтъчният синтез започва веднага. А при поемане на белтъчини първо има разграждане, което отнема време. Затова който търси бърз мускулен растеж, не взима анаболи и има средства, се насочва към аминокиселините.

  • Кой белтък е по-ценен ?

"Ценността" на белтъчините се измерва с величината "биологична стойност". Биологичната стойност на белтъчините в някои храни е показана в таблицата долу. Тя показва колко процента от белтъка отива за градивни цели. (напр. стойността на яйцето е 94 и това значи, че 94% от него отива за градивни цели). Вижте таблицата, за да добиете представа кои белтъчини са
 по-ценни за изграждане на мускулната тъкан.

Биологична стойност на белтъчините
храна  стойност
яйца              94
мляко            85
риба              76
месо       74
фасул       58

Както виждате от таблицата, животинските белтъчини са по-ценни. Това е така, защото съдържат повече есенциални аминокиселини (тези, които организмът не може да си произведе сам) и са пълноценни източници на белтъчини. Растителните храни пък съдържат повече неесенциални аминокиселини и са непълноценни източници. И двата типа обаче са важни за храненето. Отношението "есенциални / неесенциални" аминокиселини трябва да
е 1 / 2. За да получите този баланс, най-добре е да ядете 50% растителни и 50% животински белтъчини. Напр. ако ядете 200 г. белтъчини на ден, 100 г. от тях трябва да са растителни и 100 г. - животински.

  • От колко белтъчини се нуждаем ?

Вече знаете, че белтъчините изграждат мускулите. Затова може би си мислите, че те трябва да съставляват основната част от xраненето ви. Но не е точно така. Основната част се пада на въглехидратите. А що се отнася до белтъчините - това е един доста дискутиран въпрос напоследък. Става въпрос за нас, бодибилдърите, разбира се. Според изследванията на Американската медицинска асоциация всички хора, дори и здраво трениращите силови спортисти, се нуждаят от около 1 грам белтъчини на килограм тегло. Само че общото мнение е, че това количество е крайно недостатъчно. Всички състезатели и експерти по спортно
хранене препоръчват следните дози: при покачване на маса по 2 - 2.5 грама белтъчини на килограм тегло, а при изчистване на мазнините - по 3 - 4 грама на килограм тегло. От по-големи дози нужда няма, тъй като организмът ще изпита сериозно затруднение в усвояването им. За да се извлекат ползите от завишените белтъчини, като се намалят до минимум негативните ефекти посочени по-горе, е необходимо да се направи определена цикличност на приеманите количества. Дни с по-нисък белтъчен прием ще намалят натоварването върху черния дроб и бъбреците. Това се прави и поради още една причина. Постоянните високи нива на протеин биха довели до намалена активност на разграждащите го ензими, респективно до намалената му усвояемост от организма.





Бета аланин (Beta Alanine)




  • Повишава силата
  • Намалява умората и мускулната треска
  • Повишава мускулната маса
  • Подобрява силовата и общата издръжливост
  • С него тренирате по-интензивно за по-дълго
  • Повишава нивата на карнозин в организма



  Бета аланина е безвреден и ефективен начин за възстановяване при силови и други атлети.Изследванията показват, че може значително да подобри силата, размера и работоспособността на мускулите. Бета аланина е известен още като 3-aminopropanoic acid, неесенциална аминокиселина с проста химична структура, която лесно се разгражда до глюкоза. Независимо дали тренирате с тежести, или упражнявате друг спорт, той ви дава повече енергия. Бета аланина също така повишава нивата на Carnosine, естествена аминокиселина, състояща се от Бета аланин и аминокиселината Хистидин. Познат още като "супер оксидант, Carnosine предпазва и помага при проблеми с мускулите и нервната система. Carnosine буферира водородни йоникато неутрализира млечната киселина и усещането за парене след натоварване (мускулна треска) и в същото време увеличава нивата на аденозин трифосфат. Какво означава това? По-продължителни и ефективни тренировки.

Начин на употреба : 750мг преди тренировка

Таурин (Taurine)



Таурин (Taurine) е аминокиселина, която е в основата на множество продукти за стимулиране на нервната система. Таурин (Taurine) ободрява нервната система, повишава концентрацията и фокуса.





  • Подобряване на настроението
  • Ободряващо действие
  • Подсилване на нервната система
  • Засилване на паметта



  Таурин (Taurine) е условно незаменима аминокиселина и представлява втората най-изобилстваща аминокиселина след глутамина. От дефицит на тази аминокиселина страдат най-вече вегетарианците, тъй като диетата им изключва консумацията на месо, млечни продукти и яйца. Подобно на действието на креатин (creatine), Таурин също увеличава обема на клетката. Той е жизненоважен за усвояването на мазнините, абсорбирането на мастно разтворимите витамини, функциите на мозъка и нервната система, транспортирането на електролити през клетъчните мембрани. Също така подпомага имунната функция като компонент на белите кръвни клетки, детоксифицира тялото и намалява нивата на холестерол, като по този начин предпазва от появата на камъни в жлъчния мехур, подобрява функциите на сърдечно-съдовата система, подобрява възстановяването след физическо натоварване и увеличава способностите на паметта.

Начин на употреба: 30-60 минути преди тренировка и веднага след тренировка.